Арман Бабикян, експерт по политически маркетинг и ПР
Социологическо проучване на „Медиана” наскоро показа, че една четвърт от българите се страхуват да обявят политическите си виждания и аз се уплаших. Това е ужасен знак. Кошмарен.
Как така 22 години след Живков ще се страхуват? После се замислих, как ли бих отговорил аз на този въпрос? Ами дори да се страхувам, ще ме е срам да си призная. Как ще кажа на някакъв анкетьор, че съм страхливец? Абсурд. Ще се ударя в гърди юнашки и ще излъжа. Тя каква излиза, ако и други са постъпили така? Процентът на страхуващите се реално е по-висок дори от този, който е обявен. Нима през 2012 година трябваше да стигнем до там, че под въпрос да са поставени базисни ценности на демокрацията, които си въобразявахме, че сме извоювали на 10 ти ноември? Явно.
Помните ли самотните погледи на полицаите, които си хвърляха пагоните в един празен ковчег, за да покажат мъките си и унизителното унижение към тяхната професия? Помните ли, че пиеха студена вода в градинката до Министерството на вътрешните работи и нарекоха това протест? Помните ли, че пушеха с нервни погледи, за да вдигнат пушек около себе си, но се оказа димна завеса за проблемите им? Малцина си дават сметка, че техните проблеми са наши проблеми.
Беше някъде средата на март. Не си спомням дата, но добре си спомням едно изказване на премиера Борисов, в което обвини българина за това, че е едва ли не мързелив, щом е останал без работа. И за да не съм многословна ще ви припомня думите му. „Никога не търси българинът вината в себе си, никога. Че се е докарал да е безработен, или че се е докарал да не го искат на работа, щото не е достатъчно квалифициран или дисциплиниран или каквото и да е било. Той не се чувства виновен. Той търси виновен - правителството, Борисов, Бойко.. Никога себе си.”
От 1 октомври т.г. структурите на МВР няма да могат приемат дарения от физически лица и частни фирми. Забраната я въведе със заповед лично вътрешният министър Цветан Цветанов, близо три месеца след първите скандали по темата, появили се в медиите и големият обществен натиск.
РЕПЛИКИ НА МАРИЯ КАПОН
Случи се нещо наистина странно за действителността ни през последните двадесет години. Оказа се, че има Държава, с главно Д. През последните седмици Единна народна партия няколкократно призова публично да се изпълнят предписанията от закона. Изглеждаше, че държавата в лицето на Министерство на финансите и Агенция „Митници” е плаха и отново се опитва да не задейства императивната разпоредба, а именно отнемането на лиценза на „Лукойл”. Много бяха съмненията за тази плахост, а именно, че „Лукойл” е стратегическо предприятие, че е един от най-големите данъкоплатци в страната, че са фирма с доминиращо положение на пазара, че са част от икономическата и национална сигурност и не на последно място, че са в тесни връзки с правителството на ГЕРБ и лично с премиера Бойко Борисов. Затова и след отнемането на лиценза има още много въпросителни, но тук искам първо да поздравя Министерство на финансите, че изпълняват предписанията на Закона - направиха необходимото и законното. Това е акт, който от една страна ще принуди „Лукойл” да изпълни разпоредбите, а от друга - ще даде пример, че законът се прилага еднакво за всички. Сега обаче следват и другите въпроси?
